Какво е пептидна биорегулация

Пептидът е къса верига от аминокиселини

Белтъците и пептидите са изградени от едни и същи тухли — аминокиселини. Различава се дължината: белтъчната верига може да съдържа стотици или хиляди аминокиселини, а пептид обикновено се нарича късата верижка. В научната литература на производителя пептидите се определят като къси вериги от аминокиселини, които в организма действат като биорегулатори и участват в предаването на сигнали между клетките и тъканите.

Пептидите не са чуждо на организма вещество. Те се образуват постоянно в самите клетки: износеният белтък се разгражда от ензими, а част от фрагментите остават като къси верижки. В изданието „Пептиди — територия на здравето“ тази мисъл е формулирана почти като правило: пептидите се образуват от белтък, но без пептиди синтезът на същия този белтък не би протекъл.

В същата литература се подчертават две неща, които често се бъркат. Първо, пептидите не са хормони — посочва се, че механизмът им на действие е друг. Второ, тъй като това не е чуждо вещество, организмът на бозайника ги приема без реакция на отхвърляне.

Колко са нужни? Същият източник твърди, че вътрешните ресурси на организма покриват около 90 процента от нуждата от пептиди, а останалото се допълва с белтъчна храна; след 35-годишна възраст, според авторите, тази възможност намалява. Това е твърдение на онази литература, а не наше обещание — но именно от него израства цялата идея за добавките.

Защо е важна дължината на веригата

Естествената пептидна верига често е по-дълга, отколкото е нужно за взаимодействието. В изданието на производителя се обяснява, че значение има конкретна къса последователност от 2–5 аминокиселини — тя се смята за активната част на молекулата. Затова по-голямата част от синтезираните пептиди са именно копия на тази активна част.

Защо последователността е толкова важна, обяснява брошурата Prime Peptide: всеки пептид има своя аминокиселинна последователност, която определя триизмерната му структура, а заедно с нея и функционалната му специфичност. С други думи, формата решава с какво изобщо може да се свърже молекулата. В прес-кита същият принцип е описан като способност да „разпознава“ определени последователности на ДНК.

Практическите последици са съвсем земни. Дългата смес от вериги, извлечена от тъкан, трудно се описва с една формула; късата последователност може да се запише точно, да се възпроизведе синтетично и да се провери в производството. От това зависи и написаното върху опаковката — „пептиден комплекс“ и „къс пептид“ не са едно и също.

С дължината е свързано и количеството. В брошурата Prime Peptide пептидите са описани като съединения с висока биологична активност, които действат и в много малки дози, защото не вършат работата сами, а задействат каскада от биохимични реакции. Именно затова върху опаковката виждате микрограмове, а не грамове — това не е маркетингов трик, а свойство на този клас молекули така, както го описва онази литература.

Дължината на веригата е косвено свързана и с формата на продукта: в каталога се посочва, че при подезичните линии концентрацията на активното вещество и дневната доза се различават от тези при капсулите. За това пишем по-подробно във втората статия.

Откъде тръгва тази идея

Посоката на пептидната биорегулация е формулирана от проф. Владимир Хавинсон (1946–2024), дългогодишен ръководител на Института по биорегулация и геронтология. Тези дати са взети от външни източници — в литературата на производителя ги няма.

Пептидната биорегулация е свързана с конкретна институция — Института по биорегулация и геронтология. В прес-кита на компанията той е описан като изследователски център от световно ниво, създаден от академик Владимир Хавинсон (Vladimir Khavinson); там се посочва също, че под негово ръководство е формулирана концепцията за пептидна регулация на функциите на организма, станала основа на отделен клон на съвременната геронтология.

В каталога е отбелязана и техническата стъпка: технологията за извличане на пептидни фракции с ниска молекулна маса е разработена от служители на института под ръководството на В. Хавинсон. Именно тази технология става основа на класа препарати, наричани общо цитомакси.

Следващият етап е синтезът. В изданието „Пептиди — територия на здравето“ се посочва, че от 2000 година насам са синтезирани 21 пептида, а поколението на цитогените се датира към 2000-те години. Подезичните серии монопрепарати, както пише в същия източник, се появяват още по-късно.

Търговската страна е по-млада от научната. Компанията Peptides е основана през 2010 година, а през декември 2019 година е подписан договор, по който тя става изключителен представител на института. В каталога тези отношения са описани като дългогодишно сътрудничество, върху което се опират всички разработки на компанията.

Самият В. Хавинсон е представен в прес-кита като главен научен консултант на компанията, директор на института и президент на Европейския клон на Международната асоциация по геронтология и гериатрия (IAGG) през 2011–2015 година.

В същия прес-кит са изброени конгресите на IAGG, в които е имало участие: Болоня 2011, Сеул 2013, Сан Франциско 2017 и Гьотеборг 2019. А в каталога е споменат съвместен проект на института и компанията — научноинформационен център и библиотека с публикации, обзори на клинични изследвания и видеолекции на научните сътрудници. Това не е независим източник, но е мястото, където може да се види на какво стъпва тази посока.

Как литературата описва взаимодействието с клетката

Обяснителният модел, който тази школа използва, се опира на принципа „ключ и ключалка“: сигналната молекула се свързва само там, където пасва геометрично и химично. Другата половина на модела е тъканната специфичност: пептиден комплекс, извлечен от определен орган, в каталога се съотнася с клетките на същия орган.

В литературата е описан и своеобразен предпазител, който не позволява на сигнала да сработи там, където не трябва: част от участъците на ДНК в клетката са покрити с белтъци хистони, затова програма, която не е предназначена за тази клетка, просто не се разчита, колкото и сигнал да постъпи.

Брошурата Prime Peptide разказва същото с други думи: попаднал в организма, пептидът се свързва с рецептори върху клетъчната мембрана или сам прониква в клетката, където взаимодейства с генетичните структури и сигналните белтъци.

На самите автори явно им допада компютърната метафора: в изданието пептидните препарати се сравняват с пакет софтуерни актуализации за организма като биологична система, а ДНК — с хранилище, от което информацията се разчита само когато постъпи съответният сигнал. Метафората е удобна и именно затова подвеждаща: живата клетка не е компютър, а сравнението нищо не доказва.

Важно е да се разбира от какво ниво са тези твърдения. Това е посока на изследванията и обяснителен модел, описани в научната литература и в изданията на производителя. Това не е обещание какво ще направят капсулата или капките на конкретен човек.

Какво не означава пептидната биорегулация

В Европейския съюз тези продукти се продават като хранителни добавки. От това следва нещо съвсем конкретно: в описанието на добавката здравословно оплакване не може да се посочва като причина за приема, а самата добавка не може да се представя като средство за отстраняване на такова оплакване или за предпазване от него. Това е установено с Регламент (ЕО) № 1924/2006 и не е формалност — заради подобни формулировки продукти биват сваляни от търговските платформи.

Вторият момент е откъде идва литературата. Голяма част от изследванията, на които се опира тази област, са направени от една научна школа и са публикувани предимно на руски език. Само по себе си това не прави работите лоши, но означава, че независимите повторения в международни рецензирани списания са по-малко, отколкото би ни се искало.

Трето — оригиналните издания на производителя са писани за друг пазар, където тези продукти имат различен правен статут. Обичайните там формулировки за здравословни оплаквания и за „ефективност“ не се пренасят в описанието на продукт, който се продава в ЕС. Ако четете оригиналните брошури или каталози, това си струва да се има предвид.

Четвърто — ще забележите какво в тези текстове не повтаряме. В изданията на производителя многократно се твърди, че тези продукти нямат никакво нежелано въздействие и че ефективността им е установена. Такива формулировки за хранителна добавка, продавана в ЕС, не пренасяме, и не защото крием нещо: абсолютното твърдение за безопасност е точно онзи тип твърдение, което една хранителна добавка няма право да прави.

Какво тогава изобщо може да се каже? Може да се обясни какво е пептид, как е произведен продуктът, какво съдържа той, каква е формата му и как се приема. Именно това правим в тази и в другите си статии.

Как теорията се превръща в продукти

От тази посока на изследванията израстват три продуктови семейства, които ще намерите и в нашия каталог.

В прес-кита това разделение е изложено накратко: цитомаксите се основават на естествени пептиди, цитогените се синтезират от аминокиселини и се отличават с къси молекули, а продуктите се предлагат в капсулна и в подезична форма.

По какво тези три семейства се различават по състав, производство, концентрация и ред на прием, описахме подробно в отделната статия „Цитомакси, цитогени и подезични капки — по какво се различават“.

Хранителна добавка. Хранителната добавка не е заместител на лекарствен продукт и не е предназначена за диагностициране, лечение или профилактика на заболявания. Не превишавайте препоръчваната дневна доза. Хранителната добавка не бива да се използва като заместител на разнообразното и балансирано хранене. Да се съхранява на място, недостъпно за деца. По време на бременност или кърмене, както и при прием на лекарства, потърсете съвет от лекар или фармацевт.

• Цитомакси — натурални пептидни фракции, извлечени от животински органи и тъкани; капсули.
• Цитогени — точно определени къси последователности, синтезирани от аминокиселини; капсули.
• Подезични капки — същото вещество на цитомаксите или цитогените в течна форма, във флакон от 10 мл с дозатор.